Ролята на мастните киселини за продуктивността на млечни крави

Мастните киселини са изключително важни за метаболизма на животните, тъй като задоволяват енергийните потребности на организма. Те обикновено се добавят към дажбата на млечни крави, за да се увеличи енергийната стойност на фуража и да се подпомогне производството на мляко (Rabiee et al., 2012). 

Редица проучвания показват, че мастните киселини, прибавени към дажбата на лактиращи крави, могат да увеличат количеството произведено мляко и да подобрят състава му. Трябва обаче да се вземат предвид и факторите, които могат да доведат до чувствителни разлики в резултатите. 

Проучвания показват, че има значение на кой етап от лактацията в дажбата ще бъдат прибавени мастни киселини, но също е важно, кои именно мастни киселини ще бъдат избрани за съответния етап. Причина за наблюдаваната разлика според експертите се крие в различната им степен на усвояване през различните етапи на лактация.

 

Основните видове мастни киселини, които се използват като фуражна добавка са палмитинова (C16:0), стеаринова (C18:0) и олеинова киселина (cis-9 C18:1). Въпреки че тези мастни киселини имат различни функции в метаболизма, те могат да взаимодействат помежду си.  Определянето на оптимално диетично съотношение между тях може да оптимизира тяхното използване.

Положителният ефект на палмитиновата киселина върху производството на мляко и млечни компоненти (мазнини, протеини) е доказан в редица изледвания. В последните години учените насочват все повече вниманието си върху комбинацията от различни видове мастни киселини и съотношението между тях. Добър индикатор за ефектa от добавката на мастни киселини е процентът на усвояване на хранителни вещества.

 

Ефект от различни съотношения между мастните киселини върху усвояването на хранителни вещества

Проучване от 2018 (de Souza et al; 2018) показва положителен ефект на палмитинова киселина (80% С16:0) и комбинацията от палмитинова и олеинова киселини (45% С16:0 + 30% cis-9 C18:1) върху усвояването на хранителни вещества. Комбинацията от палмитинова киселина и стеаринова киселина (40% С16:0 + 40% С18:0) намалява смилаемостта на хранителните вещества, което най-вероятно обяснява по-лошите резултати в сравнение с алтернативни комбинации.

Повечето публикувани проучвания се фокусират върху ефекта от мастните киселини в периода след високата лактация. Дълго време се приемаше, че добавката им в първите седмици след отелване не носи ползи, поради високото ниво на циркулиращи мастни киселини в плазмата в този период. Днес това твърдение е подложено под съмнение от експертите. 

 

Ефект от мастните киселини в ранния период на лактация

В проучване, представено на ADSA 2018 (Souza, Prom & Lock), е оценен ефектът от различни съотношения на палмитинова и олеинова киселини като добавка в дажбата (1.5% от сухото вещество) през първите 3 седмици след отелване.

Резултати:

  • Добавката на палмитинова киселина води до увеличаване на млечната масленост и млечната продуктивност (ECM)*,  придружено от известна загуба на телесно тегло
  • Добавката на палмитинова и олеинова киселина води до увеличение на количеството произведено мляко и млечната продуктивност (ECM)* без да влияе на теглото в сравнение с контролната група, която не получава добавка
  • Добавката на мастни киселини през първите 3 седмици след отелване показва продължителен ефект през периода на ранна лактация

Ако храненето с комбинацията продължи и след първите 3 седмици се наблюдава допълнителен положителен ефект върху производителността, без да има значителна промяна в теглото (Pineda et al, ADSA 2020).

В наскоро публикувано проучване (Western et al, 2020) е оценен ефектът от промяната на диетичното съотношение на палмитинова (C16:0) и олеинова (cis-9 C18:1) киселини върху резултатите при крави с различна млечна продуктивност (32 до 65 л /ден).

Мастните киселини се влагат в съотношение 1,5% от сухото вещество и осигуряват:

  • 80% C16: 0 + 10% cis-9 C18: 1 (палмитинова кисилина)
  • 60% C16: 0 + 30% cis-9 C18: 1 (палмитинова + олеинова киселини)

Дажбите са съставени на основата на царевичен силаж и люцерна и съдържат 20% NDF, 28.5% скорбяла и 17.1% суров протеин.

Резултати:

  • Кравите с по-ниска производителност (<45 л/ден) имат повишен прием на сухо вещество и млечна продуктивност* при добавка на палмитинова киселина
  • Кравите с по-висока производителност (> 55 л/ден) имат повишен прием на сухо вещество и млечна продуктивност*  при добавка на палмитинова + олеинова киселина.

*Основа за сравнение е ECM (енергийно коригираното мляко с фиксирани параметри от 3,5% мазнини и 3.2% протеин)

Заключение

Палмитиновата киселина показва в редица проучвания положителен ефект върху усвояването на хранителните вещества, както и върху производството на мляко и млечни компоненти (мазнини, протеини). Комбинацията от палмитинова и олеинова киселина може да подобри продуктивността (прием на сухо вещество, млечност) при лактиращи крави в периода след отелване без да влияе значително на теглото. Eфектът от добавката на олеинова киселина e особено видим при високопродуктивни крави. При крави с по-ниска млечна производителност се наблюдава по-добър ефект, когато получават основно палмитинова киселина като добавка. 

КРИСТА EООД е водещ производител на премикси и допълващи фуражи на българския пазар и предлага специализирани продукти и консултация в областта на храненето на преживни. 

За повече информация, моля свържете се с наш експерт по преживни.

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС
С НАШИЯТ БЛОГ ЕКИП
Ако имате запитване относно блога: